Post in evidenza

Румен Иванчев - поетът с две родини.

Интервю на Красимира Димитрова и Изабела Киека с писателя Румен Иванчев

 

Румен Иванчев е български поет, писател и журналист.

Роден на 16 юни 1948 г. в София. Завършил е Висшето техническо училище в Столицата. Бил е главен редактор на в. „Технически авангард“. Работил е в сп. „Наука и техника за младежта“, в. „Септемрийче”, основател и главен редактор на първото българско списание за научна фантастика „ФЕП“ (1987–1990). Член е на СБЖ.
Автор е на книги с поезия, сатира и на книгите за деца: „Защо? Защо?“ (1986), „Петле на покрива“ (1987), „Перко и Петьо рисуват“ (1989), „Девет хремави планети“ (2014) и "Играчката на ветровете" (2015). Първата му стихосбирка „Сянка на река“ (1983) е наградена в конкурса „Южна пролет“ в Хасково. Носител е на наградата „Фараболина“ (1993) и наградата на Карнавала във Виареджо (1994), Италия. В България е носител на наградите "Чудомир" (2015) и "Константин Константинов"(2016). Превеждан е на руски, сръбски, италиански и английски.

От 1991 г. живее и работи в Рим.

 

Красимира Димитрова: Господин Иванчев, все още сме под впечатление на Вашето гостуване в БУМ - Българско училище в Милано. Видяхме, че зад автора на весели детски стихчета и нежна лирика се крие един много симпатичен и скромен човек, с голямо чувство за хумор . Носите един невероятен положителен заряд и най-хубавото е, че успяхате да ни понесете в пълноводната река на приятни преживявания и приключения.

Лесно ли се пише за деца? Как успявате да докоснете  чувствителната  детска струна на внимание и да породите интерес у малките читатели?


Румен Иванчев: Писането никога не е лесно, когато имаш съзнанието, че създаваш литературно произведение. А за децата е още по-трудно, защото те възприемат думите по-непосредствено, с доверие и с радост или с неприкрито разочарование. Никога с безразличие или притворство, както правят понякога възрастните от учтивост или по други съображения.
Обичам да се връщам в моето детство, където ми е хубаво и смешно. Представям си, че имам за домашно да науча наизуст собственото си стихотворение или да преразкажа своята приказка и едва тогава публикувам написаното, което съм редактирал внимателно.


Изабела Киека:  Какъв бяхте Вие като дете и знаехте ли че като голям щяхте да пишете за деца?


Румен Иванчев: Бях нормално и будно дете, тръгнало отрано на детска градина. Знаех много
стихотворения и дори в трети клас завърших едно свободно съчинение с може би първото ми стихотворно «произведение», което беше  похвалено от учителката ни, другарката Кирлиева, пред целия клас. То беше  смешно и имаше заглавие «Марш на мравките». Лиричните ми опити продължиха и след това, но едва  16 -годишен видях името си за първи път във вестник «Средношколско знаме» и списание «Родна реч». Мечтаех, разбира се, да стана велик поет и писател. Удивителното е, че за деца прописах чак след двете години, прекарани в казармата.


Красимира Димитрова: За съжаление, много рано се прощаваме с детството, узряваме прекалено рано. На каква възраст се връщаме отново деца?


Румен Иванчев: Не знам! Нося детството със себе си, където и да се намирам по света. То е моето съкровище, То е моята Родина. Не се обиждам, когато ми кажат, че съм малко инфантилен. Това за писателя може да бъде и предимство.


Красимира ДимитроваA пораснало ли е “дръвчето с тричетвърти чорапи”?


Румен Иванчев: За съжаление обичното ми «дръвче с тричетвърти чорапи» вече го няма на хълма. Зимата го затрупа и глътна.


Красимира ДимитроваЗапознахме се с лиричната стихосбирка «ДРЪВЧЕ», в която разголвате вашата нежна и чувствителна душа, потърсила бряг в Италия. Защо избрахте точно тази слънчева страна?


Румен Иванчев: Mечтата на всеки човек е всъщност копнеж по невъзможното. От дете си мечтаех да посетя страната на Пинокио и Лукчо, да вляза в Колизеума или да поплувам с гондола в Канале гранде на Венеция. Уви, на нас, обикновените българи, всичко това беше забранено. Но не беше забранено да учим италиански, например! И да мечтаем, затворили очи, след някой от прекрасните филми или песни, които за щастие прескачаха Желязната завеса. Смятам, че съм жертва, както и много мои връстници, на «идеологическата» диверсия на италианската култура и красота.


Красимира ДимитроваМоже ли да съществува “дърво без корен”? Отговорете, ако обичате, като градинар и като човек, напуснал своята земя.


Румен Иванчев: Да! Защото, според мен,  Човекът е ходещо или дори летящо дърво. Лесно пуска корени там, където почвата, слънцето и водата са най-благоприятни. Италия в много отношения прилича на България. Ние сме средиземноморци по душа и темперамент и това е почувствал всеки, дори и да е бил само като екскурзиант тук. Полуостровните ни култури са много близки, но за съжаление историческите ни съдби, особено през втората половина на миналия век, се различават фатално.  


Красимира ДимитроваВпечатли ни Вашата сатира, острото перо, с което по много интелигентен начин се докосвате до актуални проблеми. Колко е разстоянието от усмивката до сълзата?


Румен Иванчев: Питайте сърцето!


Красимира Димитрова: Ще си позволя да Ви цитирам: "Миналото е изтекла вода. Бъдещето- следващият" А какво е настоящето ? Какво е то и в личен план?


Румен Иванчев: Настоящето е онова, което чувстваме, и в което живеем реално. То е вечно
бягащият и ненаситен миг, който поглъща минутите, часовете, денонощията, месеците, годините и вековете. Само гениален поет е могъл да изрече: «О , миг, поспри…» Всички сме мимолетни, знаем го добре, но повечето от нас не умеят да ценят и истински да се наслаждават на мига.


Красимира ДимитроваНа децата зададохте въпрос за свободата и те дадоха много спонтанни и цветни отговори.
Пак ще Ви цитирам "Свободата ни трябваше за нещо...Вече не си спомняме за какво..." А Вие спомняте ли си за какво и кога ви беше нужна? Вие свободен човек ли сте?


Румен Иванчев: Да, помня за какво ми трябваше и ми трябва свобода. Да творя без намеса на други хора и съображения, сам да избирам в какво да вярвам и кого да обичам.


Красимира Димитрова: Кога “Човешкият език” ще стане официален и универсален в България и в света?


Румен Иванчев: Когато в България започне да управлява Човещината и законите реално започнат да закрилят най-слабите и нуждаещите се в обществото.


Красимира Димитрова: Преводната работа е много трудна, а да се превежда поезия, без да се изгуби емоционалният заряд, който носи оригинала - още по- трудно. При поезията важи ли правилото за буквален превод? Вие как успявате? Нашето училище участва редовно, в продължение на шест години, в поетичен интернационален конкурс в Триуджо . Не скриваме нашата гoрдост и искме да Ви се похвалим с призови награди на лични авторски творби и колективни композиции. Когато пишем поезия на български, често се налага да я преведем на италиански и обратно. Дайте ни съвети като професионалист в тази област!


Румен Иванчев: Поздравявам учениците от БУМ за успехите в  превода на поезия, който е
изключително трудна, но благословена от всички културни хора по света работа. Усилията Ви на учители в тази посока няма да са напразни, защото българските деца зад граница днес са
многоезични и отворени към света. За тях преводът е естествен и те го чувстват като игра и
необходимост.

Познавах лично големият български поет и преводач Валери Петров. От общуването с него разбрах, че при превода не е достатъчно ловко да боравиш с римите и ритъма, а е необходимо да имаш необходимия лексикален багаж и  богата култура.
Днес е особено важно да откриваме подходящи примери на професионална всеотдайност, за да се учим от тях и да ги следваме.

 

Красимира Димитрова: "Предците ни завещаха прекрасна земя и ние се закопахме."  Ще я бъде ли България?


Румен Иванчев: Това зависи от всички нас и най-вече от младите българи и българки. ДНЕС НИЕ СМЕ ПРОКУДЕН И ПРЪСНАТ НАРОД, НО НЕ СМЕ БЕЗПРАВНИ. Трябва да се научим да търсим правата си и да изпълняваме честно своите задължения на  европейски граждани. Страната ни има развитие, но то е бавно, поради факта, че с реките от пари разполагат подкупни и некадърни хора, които лицемерно наричат себе си политици.

 

Красимира Димитрова: Господин Иванчев, благодарим Ви за вниманието! За нас беше изключително приятно да пътуваме заедно във Вашия прекрасен творчески свят! До нови срещи!

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Езикът е красив и млад жребец. Няма да отидеш далеко с него, ако не умееш да яздиш добре. Дори нещо повече: ще те хвърли от гърба си и ще те стъпче. (...

БЛОГ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

January 31, 2018

1/3
Please reload

Post recenti
Please reload

Archivio
Please reload

Cerca per tag

I'm busy working on my blog posts. Watch this space!

Please reload

Seguici
  • Facebook Basic Square

© 2017 Centro linguistico e culturale QUI BULGARIA. Proudly created with Wix.com

  • w-facebook