Cerca
  • Красимира Димитрова

Интервю с Професор  Костадин Бураджиев

Благодарим на Краси Димитрова, която се срещна с Професор Костадин Бураджиев в Милано и ни зарадва с това прекрасно интервю.

Професор Бураджиев е заместник-ректор в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив и диригент на Академичен народен хор при АМТИИ Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив


К.Д. Професор Бураджиев, хоровото пеене е работа в екип, дисциплина и усилени репетиции. Трудно ли е да се извлекат индивидуалните качества и да се съчетаят в едно колективно изпълнение, до получаването на една завършена хорова песен? Каква е формулата за успеха?


П.Б. Хорът е като едно семейство. Нужно е време , за да се опознаем взаимно. Този период може да трае от 2-3 месеца до една година. Но също търпение и доверие. Първите впечатления не са винаги определящи. При прослушванията не винаги може да се определи целия потенциал. Младежите често са притеснени, нямат сценично поведение и самочувствие. Някои имат нужда от време и предразположение, други – от насърчаване. И точно в това е тайната- взаимна помощ и максимално раздаване . Първата година на съвместна работа е най-важната. Сцената дава много , но и иска в замяна много. И студентите са наясно с това, защото преоткриват друг свят, преминават през сложни партитури, начин на вокалообразуване, научават се на обноски, концертират в страната и в света, развиват се. Те знаят, че изберат ли този път, трябва да се работи сериозно и няма място за компромиси.

К.Д. Какво е отношението Ви към студентите?


П.Б. Родителско! Познавам проблемите на всеки един от тях - дирекно или индиректно.

Затова често влизам и в ролята на психолог, говоря с тях. Искам да споделя един пример- имах една студентка, която при постъпването месеци не можа да се разгърне, имах чувството че е инертна. Нейното поведение почти граничеше с неадекватност. Докато моята сътрудничка ми отвори очите : “ Само погледни едно нейно клипче, което е публикувала в социалната мрежа и после решавай”. Преоткрих и спасих един прекрасен глас. Това е само един от примерите, когато един добър певец, след интергация в точната среда , разгръща изцяло своя потенциал.


К.Д. Според ваше изказване българския фолклор не случайно е определян като послание от космоса. Това означава ли , че българите имат някаква специална мисия за обратна връзка – за Космоса?


П.Б. Уникалността на българския глас има своите дълбоки корени и идва от стотици поколения. Исторически факт е, че ние сме най-талантливият народ на земята. Ние сме навсякъде. Нашите заслуги за човечеството са огромни, но често недооценени. Цяла Европа трябва да ни е благодарна, а ние стоим и чакаме като просяци. Но да не навлизаме в исторически и политически води. Ние сме индивидуалисти и това ни пречи! Българският фолклор е уникален. Изучава се по целия свят. В Япония, в Америка и по всички краища на света има танцови и певчески формации. В САЩ има 5 ансамбъла. Това означава , че магията на българския фолклор е докоснала другите народи и те дори се опитват да я внедрят в своята култура. Трябва да си направим съответните изводи и да започнем да се ценим. Ще цитирам Филип Кутев “Фолклорът е просто нещо, но се иска голяма култура , за да се разбере “. Българската уникалност се открива и в шевицата, в шарките в носиите и килимите. В една престилка може да се открие цяла фамилна история. Има една закодираност, която ни прави неповторими.


К.Д. Професор Бураджиев, славата за красотата и звънливостта на българския глас е голяма. Как обяснявате този феномен?


П.Б. Вибрациите в българските гласове са уникални и ги сравняват с космически послания . Дори някои хора , слушайки български песни, изпадат в транс . Магията не е само в индивидуалното пеене, но и в умението на българските композитори да сътворят от една мелодия многосласна палитра. Нещо, което хората по света не могат да направят.

Това важи и за танците. Няма по света танци, които да продължават 4- 5 часа и всички да се държат за ръце. Шопският танц е неповторим . Танците вдигат адреналина.


К.Д. Стара българска поговорка гласи ”Който пее, зло не мисли”. Актуална ли е и днес ? Песента наистина ли има терапевтичен ефект?


П.Б. Пеенето само по себе си ни освобождава и ни прави богати душевно . Но хоровото пеене извисява и смирява духа. Професионалното пеене изисква и сериозно отношение. Едно е, когато пеем за удоволствие , като хоби, друго е, когато трябва да се представи сценично. Тогава песента трябва да докосне публиката.. Има техники на изпълнение и това изисква работа и усъвършенстване. Има лесни едногласови песни, но други са сложни многогласови.

Една погрешна практика в миналото беше, че задължаваха селските хорове да пеят многогласно, за да се явят на републикански фестивали. Това не винаги се получаваше, защото обработеното многогласно хорово пеене е сложно и изисква време и сериозна работа . Така че, загърбиха автентичното селско пеене и усложниха работата на певиците.

Друг е въпросът, когато един професионалист включи една автентична песен в класическо музикално произведение. Има такива случаи. Ще дам пример с премиерата на операта на Глук “Орфей и Евридика” на Пловдивската опера . Работих с италианския диригент Лучано Ди Мартино, който вмъкна песента “Ела се вие превива “ във финалната част на операта . Направи се невероятен прочит и интерпретация на песента - Момата се разделя със семейството и дома и това смъртта, а отиването в новото семейство е новия живот, един вид прераждане.


К.Д. Как обяснявате това завръщане и подчертаване към корените , този един вид Ренесанс в последните години, който е силно изразен извън пределите на България? Само показност ли има или наистина говорим за едно събуждане?


П.Б. Аз живея в България и нямам конкретни наблюдения за чужбина. Често, обаче, наблюдавам една показност, която не може да се скрие, тя се набива на очи. Не е достатъчно да облечеш носия. Носията е само облекло, видимата страна. Трябва да ти дойде отвътре, да го усетиш със сърцето си. Пак опираме до сериозната, професионална работа. В света, а вече и в България можем да говорим дори за бизнес с фолклора. Има десетки танцови клубове. Поражда се конфликт между професионалните хореографи и начинаещите танцови ръководители, някои не дотам образовани. Изопачават автентичния народен танц. Хубавото е, че хората в танцовите клубове научават някое и друго хоро българско хоро. Аз пътувам и в чужбина съм виждал много добри танцови формации. Миналата година в Милано през юни, например, на “Мегдана на другата България “, наистина видях много добри танцови групи, с отлична подготовка и съответната сценична изява. Като стана дума за сцена, пак да подчертая - тя дава много, но подходиш ли неподготвен може да те смачка. Говоря и от личен опит. Сцената трябва да се уважава.


К.Д. Прави ли се нещо в национален план да не пресъхне извора? Какви са децата певци и оценяват ли се младите таланти?


П.Б. В България се организират конкурси за млади, талантливи изпълнители. Един от тези конкурси е “Орфееви таланти”, който организираме заедно с Българския национален младежки фолклорен съюз и Академията, и в който вземат участие около 5000 младежи през март всяка година. Повечете от тях са даровити деца, които учат в музикални паралелки и училища, посещават музикални школи към читалища и успяват да достигнат до призови награди. Държавата, в лицето на Министерство на културата и Министерство на образованието и науката отпускат по 200 лв. за еднократни награди, а също има и едногодишни стипендии от по 200 лв. на месец. Има и специални награди, които се отпускат и от общините. В училищата от 1 до 12 кл се играят вече задължително народни танци. За пеенето е все още по-сложно, но работим в тази насока от много години. Вече 35 години се борим и настояваме да се приеме закон, който да спира чуждото посегателство към българския фолклор и да се предотвратят евентуални злоупотреби с него. В това отношение държавата още не се е произнесла сериозно и не взема мерки. В Япония, например, притежават уникални кадрии от първите фестивали на народното творчество “Копривщица пее“. Японците също имат записи от първия и втори преглед на държавните и професионални ансамбли, националната телевизия няма нито един кадър от тези униканлни събития. През 1985г. “Българско видео” разпространи касети с ипълненията на ансамблите от 3-тото издание на прегледа на държавни ансамбли. Оттогава дo сeга са проведени още 10 такива, но БНТ няма нито един запис, защото иска много пари за да заснемат и отразят дадено събитие.


К.Д. Какво ще пожелаете на публиката и последователите Ви извън България, в нашия случай и в Италия ?


П.Б. Да продължават да правят това, което правят за българския фолклор с голяма отговорност. Да не прекъсват срещите, които организират, защото това сплотява българите, които са напуснали България по различни причини. Това е начин да се съхрани и извън България нашия фолклор, нашето древно наследство. Дори само да си потанцуват, да си попеят, дори да си поплачат , ако е нужно. И не на последно място - да не забравят, че има и професионално изкуство, което е еманацията на нашия дух и да черпят от него с пълни шепи.


К.Д. Г-н Бураджиев, разкажете ни малко повече за Академичния хор?


П.Б. Академичният народен хор при Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив е единственият в България студентски народен хор. Той е основан през 1972 г. със създаването на специалността „Народни инструменти и народно пеене”.


Хорът притежава широк диапазон в стиловата палитра на своя репертоар – от изворната народна песен от различни региони на страната до многогласни обработки, авторски композиции, изградени с авангардни изразни средства (вкл. алеаторни и сонористични), старинни ортодоксални песнопения и др.


С изключително високото си художествено равнище, се равнява по технически и художествени възможности с редица професионални хорове, изпълнявайки песни, създадени на фолклорна основа, преодолявайки вокално-технически, фактурни и интерпретационни трудности.


За Академичния народен хор са написани и посветени много творби от композиторите Иван Спасов, Стефан Мутафчиев, Асен Диамандиев, Кирил Стефанов, Николай Стойков, Николай Кауфман, Анастас Наумов, Красимир Кюркчийски и др., на които осъществява първи изпълнения. С тях хорът става родоначалник на явлението „нова фолклорна вълна”, характеризиращо се с интонации и метроритми, вградени в творчеството на българските композитори, с обогатяването на музикалния фолклор със съвременни изразни средства, както и с високия професионализъм на интерпретация. Изключителни са успехите на хора в многобройните му концерти в страната и чужбина (Белгия, Швейцария, Италия, Франция, Русия, Финландия, Полша и др.).


Високи оценки от наши и чужди специалисти са получени от участията му в международни фестивали – „Бидгошки музикални импресии” – Полша, „Гуртенфестивал” – Швейцария, Фландърски фестивал – Белгия, „Европалия” – Белгия, в ежегодните прегледи „Нова българска музика” и др. Отзивите на чуждестранната музикална критика за хора отразяват оригиналния певчески стил и завладяващото изкуство, разкриващо „мистерията на българските гласове”, осъществявайки „нещо, което надминава представата за българската народна песен”, трогващи „с красота, прецизност, артистична свобода и стабилна интонация”.


Хорът има издаден CD „Академичен народен хор” през 2004 г., а в началото на 2008 г. издава CD “Български фолклорни хорови шедьоври” с композиции на акад. Красимир Кюркчийски.

Ръководители на хора са били проф. Асен Диамандиев (1972-1975); доц. Стефан Мутафчиев (1975-1981); проф. Василка Спасова (1981-2004).


От есента на 2004 г. диригент на хора е доц. д-р Костадин Бураджиев. Хорът е носител на:


- I-ва награда на Междунарония фолклорен конкурс „Фолклор без граници” в Добрич-Албена, 2005 г.;

- „Златен медал”от 5-та хорова олимпиада в Грац, Австрия, 2008 г.;

- званието „Световен шампион” в категория „Фолклор” от 5-та хорова олимпиада в Грац, Австрия, 2008 г.;

- Национална музикална награда „Кристална лира” на СБМТД, Министерство на културата и Радио ФМ+;

- Почетна грамота на Министертво на културата за висок принос в развитието на българската култура,

2010 г.;

- CD "Live in Concert", 2011;

- Шампион на Grand Prix of Coral Music, Graz, Austria, 2011.


ПРЕВЪПЛЪЩЕНЕТО НА „МИСТЕРИЯТА”


През последните пет-шест години пластовете в изпълнителското хорово изкуство претърпяха невероятни размествания. На преден план израстнаха прек-расни младежки състави, чиято подготовка се реализираше в инкубаторите за блестящи народни гласове, както в котленското музикално училище, така и в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.


На 13 ноември 2009 г. с името на „Мистерията на българските гласове” се свърза искрящата изява на Академичния народен хор при АМТИИ с Главен диригент доц. д-р Костадин Бураджиев на първия концерт за участниците в Генералната асамблея на Europa Cantat в Камерна зала „България”.


Професионално изпълнение и мигновената реакция още от първия излъ-чен тон, предупреждаваха, че тук ще се случи нещо необикновено. До края на концерта, при всяко изпълнение, на всяка една песен, възхищението на публика-та растеше, както заради стиловата реализация на отделните песни и финèса на „подаваните” звуци от маестрото, така и от тяхното „отражение” и „вибрации” в залата.


Цялата програма на хора прозвуча, не само в нейната очаквана динамич-на и смислена градация, но и с една завидна и майсторска интерпретация в ком-позициите на Кр. Кюркчийски, К. Стефанов, Н. Кауфман, Ст. Мутафчиев, Ив. Спасов и П. Льондев. Сякаш този час и половина роди едно ново усещане за тези станали вече емблематични произведения на хоровото изкуство, чрез ярко търсе-ния белег на специфичното звукоизвличане при българския фолклорен глас. Сцеплението на отделните партии, невероятните тембрите, точните динамики и верният отглас на диригентски жест, сякаш ни откъснаха от действителността, защото звук, костюми, изражение, контрастни динамики и диригентско въплъ-щение се сляха в апотеоз на голямото професионално изкуство, достойно за тази сцена и доказателство за една „Нова мистерия на българските гласове”, съвреме-нен изказ на неповторимо композиторско изкуство.


К.Д. Какви са бъдещите Ви планове с Академичния хор?


П.Б. На първо място да съм здрав, за да има възможност по-дълго да поработя с тях, защото това са прекрасни деца, които наистина ми дават много, зареждат ме с тяхната енергия. Понякога не липсват спречквания и критики, но те бързо минават и взаимно си прощаваме. Когато постигнем успех, моите момичета се убеждават, че труда им не е бил напразно. Донася им голямо удовлетворение, защото виждат, че трудностите са преодолими и започват да си вярват. Един пример - на откриването на оперния сезон в Античния театър в Пловдив, изпяхме една сложна партитура на композитора Иван Спасов, която те преодоляха и се справиха блестящо. Още се говори за тази наша изява и те заслужено се гордеят с това. По принцит, с радост бихме приели всяка една покана, а за мен ще бъде истинско щастие, ако мога да покажа таланта на тези деца. Разчитам на различни спонсори за да можем да пътуваме в чужбина.


Като казвате деца, с което проличава много силно бащинското отношение , загриженост и обич към учениците Ви, на каква възраст са и колко са?


Те са младежи от 18 – до 25 годишна възраст. Основният състав е от 25-28 хористи, а на репетиция достигаме и до 30-35. Работи се трудно, често се шегуваме, за да разтоварим напрежението и стреса. Те са моето семейство.


К.Д. Професор Бураджиев, благодаря Ви много за отделеното внимание и интервюто ! За мен е истинска чест да се запозная с едина величина в професионално план и същеврвеменно обикновен човек, с голяма душевност, симпатия и непосредственост. Желая Ви много здраве, творчески непресъхващи успехи и до нови срещи!


...................................


Професор Костадин Бураджиев е главен диригент на Академичен народен хор при АМТИИ Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.

Хорът се радва на изключителни успехи при многобройните му концерти в страната и чужбина (Белгия, Швейцария, Италия, Франция, Русия, Финландия, Полша и др.). От есента на 2004 г. главен диригент на хора е Професор Костадин Бураджиев. Хорът е в нов формат – изграден е само от студенти по народно пеене от всички специалности в АМТИИ. През 2005 г. хорът печели I-ва награда на Международния фолклорен фестивал в Албена. През 2005 – 2006 г. хорът осъществява редица записи за Българското национално радио. В началото на 2008 г. издават първият компакт диск на композитора Красимир Кюркчийски “Български фолклорни хорови шедьоври”.


Най-голямото признание за високия си професионализъм хорът получава на 5-тата световна хорова олимпиада в Грац, Австрия през 2008 г., завоювайки “Златен медал” и званието “Световен шампион” в категория “Фолклор”.

Професор Костадин Бураджиев е роден в гр. Пловдив. Той е сред корифеите на народното хорово и оркестрово изкуство. Дългогодишен диригент и главен Художествен ръководител на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, с който е изнесъл над 1000 концерта в България и много страни в света, между които Германия, Холандия, Белгия, Италия, Русия, Китай, Тайланд, Лаос и др.С ансамбъл “Добруджа” има издадени четири дългосвирещи грамофонни плочи и шест компактдиска – “Присъствие”, “Песни и хора от Добруджа”, “Добруджанска тройка”, “Песен и обич”, “Магически гласове от България” 1 и 2 (издадени от SABAM – Белгия). Те включват негови авторски композиции и обработки. За творческата си дейност е носител на престижни държавни и международни отличия и награди, между които:

Лауреат на X-тия световен младежки фестивал в Берлин – 1973 г.;

I-ва награда на конкурса “Млад музикант” – Чирпан ’77; От 2001 г. доц. д-р Костадин Бураджиев е преподавател по “Дирижиране на народен оркестър” и “Дирижиране на народен хор” в АМТИИ, а от 2004 г. – Главен диригент на Академичния народен хор. С хора има редица изяви и награди, най-пр


естижните от които са:

концертите на ЕВРОПАЛИЯ – Белгия, 2002 г.;

издаден компактдиск на хора през 2004 г.

I-ва награда от конкурса „Фолклор без граници” – Добрич-Албена 2005 г.

Златен медал и званието “Световен шампион” от 5-тата световна хорова олимпиада – Грац, Австрия – 2008 г.

Кристална лира – 2008 г.

Доц. д-р Костадин Бураджиев е издал различни пособия за народни инструменти, между които и 4-ри сборника за тамбура – солови пиеси със съпровод на пиано и др.

Професор Костадин Бураджиев многократно е правил записи на свои композиции и обработки в Радио София. Има записи като солист на редица пиеси за тамбура.

През 2006 г. издава авторски компактдиск с аранжименти на български народни песни „Орфееви цветя”.

Костадин Бураджиев е сред корифеите на народното хорово и оркестрово изкуство. Внушителна е създадената под неговото ръководство продукция с изпълнения на ансамбъла, в които са включени и негови авторски произведения.

306 visualizzazioni

© 2017 Centro linguistico e culturale QUI BULGARIA. Proudly created with Wix.com

  • w-facebook